Отклонение (1967) по Блага Димитрова

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА, НАГРАДАТА ЗА ЖЕНСКА РОЛЯ НА НЕВЕНА КОКАНОВА, НАГРАДАТА НА ЖУРИТО НА КИНОКРИТИКАТА ЗА ОПЕРАТОРСКА РАБОТА, Варна, 1967
ЗЛАТЕН МЕДАЛ и НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ, Москва, 1967
НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ НА ИНДИЙСКОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ВРЪЗКИ С ЧУЖБИНА, Делхи, 1968

„Отклонение“ е български игрален филм (драма) от 1967 година на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, по сценарий на Блага Димитрова.
Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по мотиви от романа „Отклонение“ на Блага Димитрова. Музиката във филма е композирана от Милчо Левиев.

„Филмът разказва за отношенията на двама души, някога обичали се, дълго време разделени, а после случайно срещнали се. При тази среща и припомнянето на миналото се появяват редица въпроси. Защо са се разделили някога? Какво прави любовта им днес невъзможна? Какво ги е променило? И филмът се задължава да даде отговор не тези въпроси. Блага Димитрова е поетеса на нереализираната любов – на любовта, която едва докосва, неуловима, изненадала, липсваща, по-скоро болка и разочарование, отколкото блаженство. При нея чувствата са поставени под строгия надзор на разума, задъхват се от товара на съображения и комплекси…Филмът „Отклонение“, както и преди това романът „Пътуване към себе си“, е опит на поетесата да предаде на своите специфични проблеми и настроения един по-широк отзвук.“ Ивайло Знеполски

Роли във филма изпълняват актьорите: * Невена Коканова — Неда * Иван Андонов — Боян * Катя Паскалева — Вера * Стефан Илиев — Коста * Доротея Тончева — Павлина * Цветана Гълъбова — Лили от музея * Любен Желязков — Приятелят от кафенето * Дора Маркова — Селянката с прасковите * Светослав Пеев — Асистентът * Димитър Лалов — Заекващият * Николай Узунов — Ячо * Ненчо Йовчев — Варадин

Откъс от романа „Отклонение“:
„…А аз вървях сама по пустите улици и чувах ехото на собственото си сърце:
…Едва сега, след като си тръгнах, почувствувах огромността на случилото се. И колкото повече се отделям от тебе, толкова повече ме изпълва твоето присъствие. Всеки миг преживявам наново като за пръв път. И всеки миг става силен, наситен с нови тонове. Колкото повече се отдалечавам от тебе, толкова по-близо ида до тебе.
И все повече ме изпълва едно горко ликуване, сякаш чак сега истински те откривам. Ти си по-действителен, по-осезаем сега, отколкото в миговете, когато от близост не можех да те видя. И бързам някъде далеч от тебе, защото там някъде ще се кръстосат нашите пътища. Там в бъдната среща ти ме чакаш по близък, наслоен от безбройните възкресени мигове, завладяващ. И аз зная, че утре и през следната нощ и през всички дни и нощи ще бъда с тебе. И все по-пълно ще те усещам в себе си.
Вървях право към изгряващия ден-първият ми ден без тебе.“





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.